Казват,че доверието се гради с години ,понякога е така , но има моменти когато то се появява изведнъж. Когато човек е наранен неможе да допусне нови хора до себе си колкото и прекрасни да са те . За наренения всичко в света е една измама,лъжа и лицемерие. Наранения губи хората на който наистина им пука,защотото не може да открие истината зад лъжите. Това е дилемата на живота да рискуваш когато мислиш,че няма какво да спечелиш или да си останеш свит в своя измислен свят. Изграждаме стени около себе си с надеждата да не бъдем наранени, но не осъзнаваме,че самите ние се нараняваме. В света на разрухата и унижението можем ли да бъдем истински обичани,можем ли да живеем без предрасъдаци ? Това са въпросите който са измъчвали всеки от нас в определен момент . Губим това което желаем заради това от което се боим. Страховете са нашите палачи,а душите ни са изкупителните жертви. Казваме си ,че някой ден ще срещнем някой,който е като човека който сме загубили . Хора спрете да се самозалъгвате,няма еднакви хора ! Трябва да осъзнаем,че живота е тук и сега не в миналото или бъдещето. Доверието е красив дар който трябва да даваме на хората който наистина го заслужават. Но как да сме сигурни ,че го даваме на точния човек ... На този въпрос сами трябва да си отговорим ! Всичко е в отсрещния човек в действията му, в думите му , в начина по който влиза в живота ви и няма намерение да излиза . Колкото и да сме наранени не бива да оставяме нашите спасители да си заминат . Оценявайте всичко което имате,защото невинното после може да се превърне в фаталното завинаги !